„АРХАНГЕЛОВСКА ЗАДУШНИЦА” („АРХАНГЕЛЬСКИЙ ДЕНЬ ПОМИНОВЕНИЯ”)
Иван Манолов Димитров (1961-2005 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ирина Василькова
Иван Манолов
АРХАНГЕЛОВСКА ЗАДУШНИЦА
В памет на татко
Грешка в сезона. Трева зеленей.
Вместо виелици – цвят на бадеми,
шепот на листи и мирис на клей.
Слънцето само по-тягостно грей.
Нощите само са още по-неми.
Ходим с разгърдени смешно души
в тази амнезия необяснима.
Казват: Озонният слой се руши.
Глупости! Майката вечност теши
тленната плът с мисълта, че я има.
Ала от нас на въздишка снегът
в сенките търси видения бели
и радостта смесва с доза тъга.
Сякаш ни готви за смърт отсега.
Сякаш в сърцата неволно се цели.
Мракът пристъпва сред жар от звезди,
в най-съкровения сън ни укрива
и да не трепне ръката следи.
В спомен за утре и вест към преди
времето своята чаша отлива.
Но предстоим все по-често назад
в шепот на листи и цвят на бадеми.
Връщат се мъртвите да ни простят –
ние сме част и от техния свят.
Просто отлага снегът да ни вземе.
Иван Манолов
АРХАНГЕЛЬСКИЙ ДЕНЬ ПОМИНОВЕНИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Василькова)
Памяти моего отца
Сезонный сбой. Некстати зелен луг,
а в воздухе не вьюга – цвет миндальный,
и ропот листьев, и смолистый дух...
Лишь солнца свет так тягостен и сух,
лишь мрак ночной все глуше и печальней.
Смеемся, душу распахнув – ура! –
среди необъяснимой амнезии.
Озоновая – говорим – дыра!
Да чушь все это! Видимо, пора
в твоей, Мать-вечность, убедиться силе.
Но затаились в полутьме снега,
пятная белым ожиданья наши,
следя, чтобы не дрогнула рука...
А утро завтрашнее – каплю молока –
нам время отольёт из полной чаши.
Но все суровее глядим назад
сквозь шёпот листьев и миндаль цветущий,
а мёртвые, вернувшись, нас простят –
мы часть их мира, просто снегопад
оттягивает наш уход грядущий.